Contact Us

Свържете се с нас

+359 2978 56 36

+359 2978 95 68

 

siad@siad.bg

Krypton - M7 TAB

Криптонът (Kr) е безцветен, незапалим, инертен газ без мирис.

Приложения
Използва се в производството на крушки с нажежаема жичка и луминесцентни осветителни тела, лазери и термично ефективни прозорци.

Съвместимост на материалите
Метали: месинг, неръждаема стомана, въглеродна стомана, алуминий, цинк, мед, монел.
Пластмаси: Kel-F, политетрафлуоретилен, FEP и PFA флуорполимерни смоли; Tefzel; Kynar; поливинилхлорид, поликарбонат.
Еластомери: Kalrez; витон, бутадиенакрилонитрилен каучук (Buna-N), неопрен; полиуретан.

Технически характеристики
Молекулна маса: 83.80
Специфично тегло (въздух= 1): 2.899
Мирис: без мирис
Регистрационен номер по CAS: 7439-90-9
Критична температура: 209.35 K / -63.8 °C
Критично налягане: 54.9 bar
Точка на кипене: 120.25 K / -152.9 °C
Точка на топене: 116.55 K /-156.6 °C

Счита се, че 30 процента от енергоефективните прозорци, продавани във Великобритания и Германия, са запълнени с криптон. В уплътнен стъклен изолиращ прозорец има 1,8 литра криптон на квадратен фут прозоречна повърхност. Използването на криптон в термично ефективните прозорци (като замяна на въздуха и аргона) спомага за повишаване на стойността на параметъра “R”, който се изисква за постигане на новите цели за енергийна ефективност. В зависимост от приложението, аргонът понякога се смесва с криптон, съществуват специални системи, които също изискват към криптона да се добавят около 10 процента кислород.

Лазерите използват криптон за създаване да желаната дължина на светлинната вълна в зависимост от приложението на лазера. Криптонът винаги се смесва с халогенни елементи, обикновено флуор, за да се получат желаните характеристики. Лазерите от този тип се наричат “ексимерни” лазери.

Някои компании, работещи в сферата на космическите изследвания, експериментират с криптон като горивен източник за йонни двигатели, въпреки че ксенонът осигурява по-добри характеристики. Изборът на гориво за електрическите двигатели често се явява компромис на разходи и ефективност, тъй като цената на ксенона обикновено е 10 пъти по-висока от тази на криптона.

Криптонът понякога се използва в халогенните фарове, при които се получава до два пъти по-силна светлина от тази при стандартните лампи с нажежаема жичка.

Халогенните лампи увеличават отделяната светлина при работа на “дълги светлини” до равняваща се на 150 000 свещи. Спецификациите при “къси светлини” остават същите, между 8 000 и 20 000 свещи на една лампа. Предимството на халогенните лампи е че те дават значително повече светлина при същия разход на електрическа енергия и в действително се понижава консумацията на енергия при поддържане на един и същ интензитет на светлината в сравнение с нехалогенните лампи.
Халогенните лампи в действителност са лампи с нажежаема жичка с две малки различия, които дават възможност техните жички да горят пи по-висока температура и по такъв начин да осигуряват по-ярка светлина.
Жичките на халогенните лампи изгарят при по-висока температура, защото са малко по-тънки, което увеличава ефективността им и води до получаване на по-интензивна и “по-бяла” светлина в сравнение с “жълтите”лампи с нажежаема жичка.
Волфрамовите нажежаеми жички при двата вида лампи са поставени в инертна газова среда: аргон или азот или смес от двата газа. По-новите лампи съдържат около 1 % халогенен газ (бром, хлор, флуор, йод или астатин) и значително количество криптон.
Криптонът обикновено повишава налягането в крушката, спомагайки да се забавя изпарението на жичката, а халогенният материал вътре инициира цикъл на „очистване” чрез комбиниране с изпарения волфрам и отлагайки го отново върху жичката. За съжаление, този цикъл не е вечен.
Волфрамът не се отлага отново на точно същото място, откъдето е взет и затова някои части по жичката стават по-тънки и евентуално могат да се скъсат. Приложението и концепцията за жилищни нужди са същите както при серията GE “Watt Miser".
Типичните компоненти на сместа, освен аргона, криптона и азота, могат да включват метилов бромид, метилен бромид, бромоводород и метил йодид, за да се поддържа необходимия халогенен компонент.