Contact Us

Свържете се с нас

+359 2978 56 36

+359 2978 95 68

 

siad@siad.bg

Neon - M7 TAB

Ксенонът, Xe, е безцветен, без мирис, незапалим, инертен газ.

Приложения
в осветителни крушки с нажежаема жичка,в лазери, при измерване на кръвоснабдяването на мозъка, при физически изследвания на високоенергийни частици, за гориво в йонни двигатели (електрически двигател).
Ксенонът прави възможно получаването на по-добро качество на рентгеновите изображения при намалено количество радиация, при смесване с кислород се използва за подобряване на контраста при компютърната томография и за определяне на дебита на кръвта. Използват се в производството на осветителни тела с висок интензитет, които работят в ултравиолетовия диапазон.

Съвместимост на материалите
Метали: месинг, неръждаема стомана, въглеродна стомана, алуминий, цинк, мед, монел.
Пластмаси: Kel-F, политетрафлуоретилен, поливинилхлорид, поликарбонат; полиуретан.
Еластомери: витон, бутадиенакрилонитрилен каучук (Buna-N), неопрен.

Технически характеристики
Молекулна маса: 131,30
Специфично тегло (въздух= 1): 4.56
Мирис: газ без мирис
Регистрационен номер по CAS: 7440-63-3
Оновни изотопи: 129, 131, 132
Критична температура: 289.75 K / 16.6 °C
Критично налягане: 58.4 bar
Точка на кипине: 164.55 K / -108.6 °C
Точка на топене: 161,15 K / -112 °C

Ксенонът се използва в осветлението с крушки с нажежаема жичка. Тъй като за производство на една и съща интензивност на светлината в сравнение с нормалните крушки се изразходва по-малко енергия, жичката не трябва да работи при такъв тежък режим и срокът й на експлоатация се удължава. Благодарение на високия интензитет на светлината, ксенонът се използва в сферата на авиацията за мигащи светлини, които водят пилотите при доближаване до пистата. Най-новата разработка в областта на автомобилните фарове са лампите с дъгово разреждане.
Мигащите ксенонови лампи се използват в лазерите за “възбуждане” или стартиране на лазерните светлини. Въпреки че бързият напредък в лазерната технология през последните двадесет години осигури множество източници на пулсиращо кохерентно излъчване в инфрачервения и видимия спектър, до откриването на ексимерния лазер се продаваха няколко ултравиолетови източника с висока мощност, много от които използваха ксенонови “светкавици” за включване.
Ксенонът и лазерите също намират приложение в преработката на отпадни води чрез генериране на ултравиолетова светлина. Днешните системи разчитат на живачните лампи. Ксеноновите лампи, първоначално разработени като енергиен източник за лазерни снопове, произвеждат повече фотони и ги изпращат навън на енергийни нива, които са пет или повече пъти по-интензивни от тези при живачните устройства.
Ксенонът прави възможно получаването на рентгенови лъчи с по-високо качество и намалени нива на радиация; когато се смеси с кислород, се използва за подобряване на контраста при ядрено-магнитния резонанс и за определяне на дебита на кръвта. Плазмените дисплеи (PDP), използващи ксенон като един от газовете за пълнене, могат скоро да заменят електронно-лъчевите тръби в телевизионните приемници и компютърните монитори. Напредъкът на телевизията с висока разделителна способност, заедно с плоските плазмени екрани обещава да революционизира сектора на телевизионните приемници и компютърните дисплеи.
Течният ксенон е предложен за използване в калориметри за установяване наличието на субатомни частици. В тези изследвания са включени много изследователи по света. Течният ксенон е приблизително 500 пъти по-плътен от газовете, които обикновено се използват в детекторите за частици и затова неговите атоми са по-плътно разположени. Това обещава да осигури по-добра чувствителност и точност над 10 пъти по-висока от предишните устройства за точно установяване на позициите на частиците. Ксенонът в действителност не се изразходва в процеса на работа на детекторите и се рециклира. Затова, освен изискването за първоначалния обем на запълване, загубите при работа на тези типове устройства са ниски.
Една от най-новите сфери за приложение на ксенона е в аерокосмическата индустрия. Въпреки че не е нова идея, използването на ксенон като гориво за позициониране на стартовите ускорители на спътниците в последно време придоби голямо значение.